2. ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ

Проблеми на книжовния език след 9 септември 1944 г. (Време на социалистическо строителство)
 

Годините, изминали от Деветосептемврийското народно въстание през 1944 г., са небивал творчески период в нашата история. В името на най-светлите идеали за социална справедливост и общо благоденствие българският народ извърши коренни социално-икономически преобразования и разгъна огромни сили за невиждано икономическо строителство и културно развитие и творчество.

Каква незаменима роля е играел неотстъпно в тези процеси нашият роден език — преди всичко в книжовната си форма, — за това ние обикновено не си даваме сметка. Като оръдие на мисленето, на словесното творчество и изобщо на духовния живот на хората, като основна спойка и израз на народното единство, като средство за общуване между членовете на обществото в техния всекидневен живот и във всекидневната им, все по-сложна производствена дейност езикът е явление с неизмеримо значение в историята на народа, в обществения, производствения, културния и личния живот.

През тези години българският културен и производствен език се разви и обогати значително, съобразно с развитието и нуждите на самата действителност. Тези езикови процеси още не са проучени достатъчно.

В някои области на научно-теоретическата терминология се извършиха характерни промени, свързани с новата политическа обстановка и с марксистко-ленинската теория, методология и идеология.

При много от тези процеси в речниковия състав на нашия съвременен език може да се посочат по-близки и по-далечни аналогии, по-близко или по-далечно влияние от страна на съвременния руски език. Влиянието на руския език от съветската епоха върху нашия съвременен език е още недостатъчно проучено. Каго не говорим тук за излишните русизми, които проникват в речта на някои среди от нашата интелигенция и неоправдано заемат мястото на налични в езика ни наши думи и изрази, трябва да кажем, че водещата роля на СССР в изграждането на социалистическото и комунистическото общество и световната роля на съвременната съветска култура създават условия за влияние на руския език не само върху езиците на социалистическите страни, но и върху други езици.

И в миналото европейските езици във връзка с общите процеси на обществено и културно развитие на европейските народи са преживявали постоянно различни процеси на взаимодействие, които са довели до значителна общност в областта на терминологията и в някои области на фразеологията. Покрай общата „международна” терминология от гръцко-латински, а отчасти от френски, английски, италиански и немска произход е бил винаги използуван и методът на калкирането при установяване на термини и фразеологични съчетания, така че се стига до особен паралелизъм между едни или други езици (и в значителна степен между всички европейски културни езици) в областта на лексико-фразеологичния материал. Влиянието в отделните случаи иде от езика на оня народ, който е успял да разработи по-рано от другите система от лексикално-фразеологични средства за дадена област от практиката, културата и науката.

Значителната лексикална близост между руски и български език позволява да се употребяват в двата езика едни и същи думи и термини за означаване на твърде много понятия (имат се предвид и словосъчетания, които играят роля на термини), свързани със социалистическия обществен и културен живот, като например народен съвет, трудов колектив, колективен метод, петилетка, държавен контрол, съвещание, обмяна на опит, комунистическо възпитание, партиец, централен комитет, критика и самокритика, митинг, ударник, отличник, бригадир, пионер, кадри, субективен и обективен фактор, трактор, тракторист, комбайн, спътник, ескалатор, машинно-тракторна станция, агротехника, снегозадържане, полезащитни пояси, трудоден, лауреат, народен артист, заслужил артист, герой на социалистическия труд и много други. Разбира се, голяма част от тези думи и по-рано не бяха чужди на нашия език (някои от тях са от неславянски произход, някои се употребяват и с по-друго значение), но най-важното е, че сега те са станали много по-актуални и по-широко употребявани, а в този смисъл и по-характерни за нашия съвременен език. Обикновено те са приспособени към особеностите на българската фонетика, морфология и словообразуване. Характерно явление, произтичащо от разгледаните процеси, е разпространението на някои типични за руския език наставки на българска почва в областта на техническата терминология, като -ник, -чик, -ка, -овка, например монтажник, нормировчик, очистка, задвижка, уравниловка и др.

Характерна група думи в съвременния български език са сложните съкратени думи, в които първата (а понякога и втората) съставка представя само начална сричка (а не определена морфема) от някоя дума, например стенвестник, агиттабло, селкооп, райсъвет.

Доста разпространени и характерни в сравнение с миналото са и буквените съкращения, които представят съчетания от началните букви на отделните думи от често употребявани сложни названия на организации и учреждения, например ОФ, БКП, ЦК, ТКЗС, АПК, ВУЗ, БАН и др. Революционното преустройство на живота в СССР и другите социалистически страни създаде и още създава много нови институции, установява множество нови понятия, които получават описателни, дълги названия. Често пъти такива названия са неудобни практически и животът налага да се образуват от тях писмени и устни съкращения по механически пътища, които технически са доста удобни и практически в много случаи обогатяват езика, без да накърняват ролята на основните словообразувателни средства. Въпреки че се наблюдава ясна тенденция да се ограничава разрастването на този тип „сложно съкратени” думи, тяхното съществуване говори все пак за една характерна особеност на нашата съвременна лексика.

Грижите за чистота на българския език в днешно време са поставени на по-правилна основа, отколкото в миналото. Те се отнасят преди всичко към областта на всекидневния език, към разговорния стил на книжовния език на интелигенцията, където е нужна повече естественост като основа за всички други стилистични диференциации. В областта на специалната терминология международната лексика, в по голямата си част от гръцко-латински произход, трябва да се използува като общо културно достояние на всички народи. Води се борба с механичното заемане на чужди елементи.

В областта на граматиката, естествено, не може да се наблюдават някакви особени явления, свързани по смислово съдържание с характера на обществено-политическия и производствения живот. Доколкото могат тук да се отбележат някои изменения, те се дължат на стремежа към по-тясна връзка на книжовния език с живия език и към по-голяма установеност на нормите като последица от намаляването на ролята на субективните тежнения.

Така например под влияние на говоримия език на по-широките среди от интелигенцията (поради въздействие от страна на западните говори) изчезна в книжовния език употребата на един остатък от падежните форми при имената — формата за винителен падеж при лични имена от мъжки род, например днес казваме и пишем чакам Иван вместо поддържаното преди 9 септември като норма чакам Ивана, също така писмо от Петко вместо писмо от Петка, стихотворение на Вазов вместо стихотворение на Вазова. Днес вече е установена добре формата на причастията на -ящ и -ещ (за която имаше големи спорове преди 9 септември) и е разрешен положително спорът за мястото на тези форми, както и на деепричастията на -ейки, -айки в нашия книжовен език.

Непосредствено след 9 септември бе извършена важна правописна реформа, в резултат на която нашият правопис получи значителна опростеност, научна обоснованост и демократичност, произтичаща от по-голямата лекота на усвояването, нещо, което има голямо значение не само за езиковата, но и за общата култура на по-широките среди. В резултат на правописната реформа, както и на специално полаганите грижи, бе постигнато доста много във връзка с установяването на нормите на книжовния език и усвояването им от по-широките среди. Още в първите години след 9 септември бяха създадени основни лексикографски и граматически трудове, необходими за правилното развитие на езиковата култура. Чрез печата и радиото се води постоянна борба за правилна, точна, богата и чиста родна реч.

Вниманието към културата на устната реч в днешно време е по-голямо. Тук имаме един естествен процес на развитие, но трябва да се посочи и ролята на театъра, радиото, телевизията и кинематографията, които имат вече масов характер.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]