2. ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ

Периоди в изграждането и развоя на съвременния книжовен език
 

Периодизацията на историята на нашия книжовен език може да се изгради върху някои основни критерии, които са свързани с развитието на общото състояние на книжовния език, а не с отделни конкретни явления. Такива критерии могат да бъдат: ролята на една или друга диалектна основа, съотношението между народната основа и историческата книжовна традиция,степента на развитие на нормативната система. Така установяваме следните етапи или периоди в историчта на съвременния български книжовен език (в общи линии установяваните по този път периоаи съответствуват и на периодите на историческото развитие на българския народ през време на Възраждането):

I. Период на първи прояви (втората половина на XVIII в. и първата четвърт на XIX в.): от Паисиевата „История славеноболгарская” (1762) до Бероновия „Буквар с различни поучения” (1824). Този период се характеризира с неурегулирано смесване на книжовната (предимно черковнославянската) традиция и народната основа, но с явна тенденция към увеличаване на народните елементи. Характерът на народната основа е предимно западнобългарски (югозападнобългарски).

II. Период на начално строителство (втората четвърт на XIX в.), свързан с развитието на просветната книжнина, който започва с Бероновия Рибен буквар (Буквар с различни поучения, 1824) и продължава до Кримската война. Налага се народната основа на книжовния език, въпреки че има поддръжници в една или друга степен на черковнославянската традиция. Изпъква ролята на източнобалканските и централнобалканските говори (Котел, Елена, Карлово, Търново и др.). Ролята на книжовната традиция се свежда до обогатяване на изразните средства на народната реч.

III. Период на разгърнато изграждане (от Кримската война до Освобождението). Обогатяването на обществено-икономическите, културните и литературните процеси предизвиква обогатяване на езиковите средства. Върху съвременната народна източнобългарска основа се развиват няколко нормативни школи, които се различават помежду си по метода на езиково строителство и по местната говорна основа. В условията на робството не е възможно да изпъкне бързо един определен център, който да обединява процесите.

IV. Период на установяване на единните норми и съвременния облик на книжовния език (последните двайсет години на XIX в.) в условията на свободната българска държьва. Преобладаващо е влиянието на Търновската и Дриновата школа.

V. Период на по-нататъшно лексикално, терминологично, стилистично обогатяване на книжовния език (от началото на XX век до Девети септември). Развитие на някои частични процеси (пуризъм, строеж и употреба на някои причастни форми, правоговорни въпроси).

VI. Период на съвременно езиково строителство (след 9 септември) във връзка с развитието на обществения живот, производството и на марксистко-ленинската методология и идеология. Демократизиране на някои езикови процеси.

По-долу следват кратки характеристики на езиковите процеси през отделните периоди.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]