Из историята на нашето езиково строителство
Л. Андрейчин
 

СЪДЪРЖАНИЕ

Един нов дял от науката за родния език............7

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ
   Старобългарският книжовен език....................13
   Новобългарският (съвременният български) книжовен език........15
   Специфични въпроси при формирането на съвременния български книжовен език............................17
   Роля на народната диалектна основа.................24
   Роля на старобългарската и черковнославянската писмена традиция....23
   Взаимодействие между народен език и книжовна традиция.......35
   Национален, наддиалектен характер на съвременния книжовен език....44

ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ
   Периоди в изграждането и развоя на съвременния български книжовен език.................................49
   Времето на Паисий Хилендарски и неговите последователи........50
   Трите езикови школи през втората четвърт на XIX в. (Време на национално-просветно движение)..........................52
   Нови езикови школи през третата четвърт на XIX в. (Време на национално-освободително движение — до Освобождението)..............58
   Освобождението на България и развитието на книжовния език. Унификационни процеси през първите две десетилетия................62
   Проблеми на книжовния език до Втората световна война (Време на разширено културно и обществено развитие).................67
   Проблеми на книжовния език след 9 септември (Време на социалистическо строителство)............................69

ОТДЕЛНИ ВЪПРОСИ И ОСОБЕНОСТИ
      Фонетични въпроси
   Установяване на някои по-важни фонетични особености..........75
   Палаталният тип глаголни форми ходя, ходят...............80

      Морфологични въпроси
   Установяване на по-важните морфологични особености..........86
   Разказвателните наклонения в историческото повествувание на Паисий Хилендарски и други възрожденци . ..................90
   Разказвателните наклонения в произведенията на Софроний Врачански.....97
   Употреба на разказвателните наклонения в творчеството на първите белетристи (Л. Каравелов, В. Друмев, Ил. Блъсков, Ив. Вазов)........105

      Синтактични въпроси
   Установяване на по-важните синтактични особености...........120

ЛЕКСИКАЛНИ И СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ ВЪПРОСИ
   Ролята на руския език в изграждането на книжовната ни лексика ....126
   Възникване и строеж на фамилните имена................133
   Изграждане на езиковедската терминология...............135
   Въпросът за чистотата на българския език................141

ГРАФИКА И ПРАВОПИС
   Черковнославянска и гражданска азбука през Възраждането.......151
   Правописният въпрос през Възраждането...............157
   Правописният въпрос след Освобождението...............162

РОЛЯТА НА НЯКОИ ОТДЕЛНИ КНИЖОВНИЦИ И ПИСАТЕЛИ В ЕЗИКОВОТО НИ СТРОИТЕЛСТВО
   Езикът на Паисиевата „История славеноболгарская”............173
   Бероновият „Рибен буквар” — основеи етап в езиковото ни Възраждане......183
   Иван Богоров и новобългарското езиково строителство..........188
   Езикът на първата преводачка Елена Мутева..............200
   Народната стихия в езика на Петко Славейков.............206
   Ролята на Любен Каравелов в развитието на книжовния ни език.....212
   Езикът на Ботевата публицистика...................221
   Иван Вазов—строител на българския книжовен език...........234


[Next]
[Back to Index]