5. РОЛЯТА НА НЯКОИ ОТДЕЛНИ КНИЖОВНИЦИ И ПИСАТЕЛИ В ЕЗИКОВОТО НИ СТРОИТЕЛСТВО

Езикът на първата преводачка Елена Мутева
 

Родена в Калофер през 1829 г., първата българска поетеса и преводачка завършва земния си път в Одеса през 1854 година, сломена от „жълтата гостенка” едва 25-годишна. Макар и да е живяла тъй кратко, нейното име е останало записано в историята на нашата литература и на книжовния ни език.

Най-важното дело на Елена Мутева е преводът й на повестта „Райна българска царкиня”, написана от руския писател А. Велтман [1].

В средата на миналия век в нашия книжовен живот взема пълно надмощие новобългарската езикова школа, която поставя в основата на книжовния език съвременната народна реч и по-конкретно — източните балкански говори. Родена в Калофер и живяла известно време в Пловдив, израсла в годините, когато излизат на свят такива произведения на възрожденската ни книжнина, като „Първичка българска граматика” (1844, II изд. 1848) и други работи на Ив. Богоров, „Българските книжници” (1841) и „Мисли за сегашното българско учение” (1847) на В. Априлов, „Стоян и Рада” (1845) на Н. Геров, някои песни на Д. Чинтулов, тя има обективна възможност да се развие и изяви като последователна привърженичка на новобългарската шхола. До времето, когато излиза „Райна българска царкиня” (1852), нашата книжнина наброява около 220 печатни издания. Повечето от тях имат религиозен характер, но преведени са и десетина белетристични произведения, като „Изгубеное дете” (превел Хр. Павлович, 1845), „Приключения Телемаха” (превел П. Г. Пиперов, 1845), „Чудосиите на Робенсина Крусо” (превел Ив. Богоров, 1849), „Индийска хижа” (превел А. П. Гранитски, 1849), „Абидонска невяста” (превел Н. Д. Катранов, 1850), „Кавказките пленници” (превел П. Х. Кесимов, 1851) и др. Едновременно с превода на Ел. Мутева излиза и друг превод на Велтмановата повест, направен от Й. Груев, под заглавие „Райна, княгиня българска”.

Едно съобщение в „Цариградски вестник” от 28. II. 1853 г. говори, че книгата „Райна българска царкиня”, преведена от руски от “девица Елена Мутева”, според сведенията на редакцията „по съдържанието си, по езикът и правописанието си ще вземе перво място в болгарската литература”. Въпреки че още нямаме по-специални проучвания върху езика на „Райна българска царкиня”, можем да кажем, че предварителната оценка в съобщението на „Цариградски вестник” е доста основателна.

Преди всичко трябва да се изтъкне, че Елена Мутева се стреми в своя превод да използува изразните средства на народния език, като избягва книжна думи и изрази, и по този начин успява да постигне естественост и на много места художествена изразителност на превода. Ще приведем три малки откъса за илюстрация на казаното (графиката и правописът в цитатите на български и на руски тук и по-долу са осъвременени):
 

От приведените прлмери личи преди всичко живото чувство на преводачката за естествеността на израза в родния й език. Тя не върви по линията на дословния или логическия превод, а подбира изрази, които стилистично предават най-естествено съдържанието на оригинала. В някои случаи тя доразвива или видоизменя леко образите в духа на оригинала. Днес бихме могли да кажем „с радостно чувство тя посрещна Обрен”, обаче в онова време преводачката е чувствувала известна книжност в такова едно предаване и превежда малко по-свободно, но съвсем естествено: „с голяма радост посрещна Обрен”. Изразът „Уста немы, а душа высказывает свои печали” е допълнен в превода с пояснението „и без думи” и с възвратното местоимение „си”: „Устата бяха неми, але душата и без думи си приказва жалостта” (нека да обърнем внимание, че глаголът „высказывает” (душа) е заменен с „приказва” (душата) и по този начин се избистря по-добре представата за безсловесен разговор. Във втория цитат ще обърнем внимание на превода на израза „в глубине души своей Боян радовался”, предаден от Ел. Мутева с народния израз „от все сърце се радоваше”; можем да спрем вниманието си и на израза „И то и другое не для одного себя: есть какая-то потребность делиться с любимыми и добры людьми”, който е предаден по-конкретно и с по-естествени за българския читател средства: „И едното и другото придобива челяк не за себе си, а за да го раздели с обични и добри хора.”

По-свободно е преведен третият цитат, в който намираме известно по-конкретно доразвиване на образите: „Оскудела в ней душа, взалкала крепости и не обретала” — на българскл: „Душата й бе отслабнала, тялото й изнемощяло”; също така и дори още по-интересно: „Слезы катились потоком, тушили зарю” — на български „От очите й се ронеха сълзи като дъжд и гасяха хубавата й младост.”

Ако сравним някои пасажи от превода на Ел. Мутева с превода на Й. Груев, ще видим нейното предимство в употребата на повече народни и стилно по-естествени изразни средства (без да абсолютизираме това положение и без да отричаме положителните качества и на Груевия превод). Така например последният от по-горните цитати има в превода на Й. Груев следния вид: „Помежду това Райниното сърце предусещаше някакво зло. Дух й отслабнал, търсила мощ и не намирала. Сълзи й текли като поток и гасили животната заря.”

Изобщо в превода на Ел. Мутева се срещат доста характерни народни изрази, например „станало чудо голямо” (в руския оригинал: „совершилось велико е чудо”), „Императорът поиска да иде на поляната да види с очите си и да хване вяра” (в оригинала: „Император желал лично увериться в истине события”), „да му копае яма” (на руски „строить ковы”), „тя е още млада и зелена” (на руски „во цвете она первой юности”) и пр.

Важно е да се обърне внимание, че Ел. Мутева си служи последователно със свидетелски (изявителни) глаголни форми в разказа, докато И. Груев допуска смесване на изявителното и преизказното наклонение (това е една важна слабост на неговия превод).

Ето два кратки примера:
 

У  Е л. М у т е в а:	У  Й.  Г р у е в:
Мина се ден, други, цар Петър не се връща. Райна, която беше научена да вижда тейка си всеки ден, начна да се грижи за него. На третия ден сутром чу се звън на съборната църква. (21). — Наистина, каза Тула, като погледна (26).	Минало (преизк.) се ден, минало се два дни, а цар се не връща. Райни, която са била научила да вижда всякой ден баща си, начало да е мъчно, като го нямало. Третий ден на заранта зачу (изявит.) се съборната камбана (17). — Истина, истина, рече Тула, като погледнала (21).

Смесването на разказвателните наклонения продължава и по-късно въз възрожденските преводни повести. Наистина последователната употреба на свидетелските форми не се явява за пръв път в „Райна българска царкиня” на Ел. Мутева. Срещаме я и преди това в някои преводи, например в „Изгубеное дете”, превод на Хр. Павлович, и в „Чудесиите на Робенсина Крусо”, превод на Ив. Богоров. Трябва обаче да се прецени, че преводът на Ел. Мутева е важен момент в развитието на въпроса за употребата на разказвателните наклонения в художествения разказ, тъй като той е имал по-голям авторитет поради изобщо добрите качества на своя език.

Между другите езикови особености в превода на Ел. Мутева трябва да посочим употребата на меките окончания за 1 л., ед. ч. и 3 л., мн. ч. в сегашно време при глаголите от II спрежение: съдя, видя, избавя, благодаря, пазят, ходят, пленят и пр. С това тя поддържа насоката, дадена от Бероновия Рибен буквар, и се явява предшественица на Търновската школа, най-важната езикова школа преди Освобождението. За приемственост спрямо езика на Рибния буквар и за връзка със съвременните им форми говори и членът за мн. число -те, както и употребата на неизменяемата частица за бъдеще време ще в превода на Ел. Мутева, докато в превода на Й. Груев намираме член -ти и спрегаем спомагателен глагол в доста форми за бъдеще време, например „Не бой се, царю, мы щем ги изтеглим из Никифоровите ръце” (у Ел. Мутева: „ще ги отървем от ръцете му”). Интересно в езика на Ел. Мутева е и това, че тя си служи с удължена форма со, когато предлогът с се намира пред начална съскава съгласна: со сълзи, со златно було.

Своеобразно решение намира в правописната практика на Ел. Мутева писмената форма на члена в мъжки род: той е винаги -ат, независимо от формата на съществителното и от мястото на ударението, например народ-ат, страх-ат, царь-ат, край-ат, добры-ат. Очевидно това е чисто правописно решение, зад което под ударение сигурно се крие изговор -ът. Също така правописно основата на мин. несв. време е винаги на -я, например знаяше, връвяше и пр.

Друга своеобразна особеност на правописа в превода на Ел. Мутева е това, че при традиционната последователна употреба на буква  тук намираме две точки над тази буква редовно в случаите, когато тя се изговаря като я. Тази трактовка навярно е имала не само теоретическо, а и практическо значение, защото е улеснявала в онова време читателите, които не са якали. Това ни дава основание да смятаме, че още в началото на 50-те години якането вече се е считало като книжовна норма.

Както при употребата на , така и при употребата на ъ, , ь, а и ы в правописа на Ел. Мутева намираме застъпен историческия принцип. Някои особености, като употреба на постоянни съчетания ръ, лъ, местоименни форми мя, тя, ся, окончание - за вин. падеж (глава — глав), говорят за известно ранно влияние от Н. Геров. Срещаме и йотувано е () в начална сричка, навярно като отражение на родното източнобългарско произношение на Ел. Мутева

В езиковата и правописната практика на Ел. Мутева се забелязва значителна самостоятелност. Това говори за добър езиков усет и ясен поглед върху въпросите и свързаните с тях трудности. Литературните прояви на жени във възрожденската ни литература преди нея, а и след нея са твърде незначителни. Благодарение на своите способности, но и на благоприятната среда, в която се е развивала в Одеса, тази млада българка е дала свой принос за правилното развитие на нашите езикови въпроси през 50-те години на миналия век.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Ве л ь т м а н ъ, А. . Райна, королевна болгарская. Журн. Р у с с к а я  с л о в е с н о с т ь, т. 59, 1843, 13—126; Райна, блъгарска царкыня, прказъ на А. . Вельтмана, прведе отъ руски  Е л е н а  М у т ь е в а, Санктпетербургъ, изданiе на Калоферско-то училище, 1852, 189 с.; II изд, (посмъртно), Райна княгыня българска, Одеса, 1856, 180 с.