3. ОТДЕЛНИ ВЪПРОСИ И ОСОБЕНОСТИ

   Лексикални и словообразователни въпроси

Възникване и строеж на фамилните имена
 

Фамилните имена възникват у нас през XIX в. във връзка с развитието на културния и стопанския живот, по образец на установената много по-отдавна практика у другите съседни и европейски народи, с които нашите възрожденци са влизали в контакт.

Като явление фамилните имена може да бъдат причислени към по-широкото понятие презиме, т.е. допълнително име, което се прибавя към личното име за по-голяма точност в именуването, а понякога и с експресивна цел. Преди появата на фамилните имена в нашата действителност са били употребявани като презимена следните категории форми:

а) притежателно прилагателно име от името на бащата или майката, обикновено членувано, например Иван Тодоровият, Иван Ганкиният или Иванка Тодоровата, Иванка Ганкината;

б) прякор, свързан с някаква проява или особеност на лицето, също членуван, например Иван Заякът, Иван Кривият (т. е. куцият);

в) название на професии (членувано), например Иван Абаджията, Иван Златарят.

Преди възникването на фамилните имена презимената са имали личен (неофициален) и ненаследяван характер.

С развитието на културния и на стопанския живот и с раздвижването на някои среди от населението (например търговци, учители) някои от презимената започват да получават официален и постоянен характер, който довежда скоро и до предаването им от бащи на деца.

Най-разпространеният тип фамилни имена у нас още през Възраждането са се образували от притежателните прилагателни с наставка -ов или -ев, получени от личните имена на бащата или дядото и нечленувани, например Райнов, Славков, Радулов и др.

Срещат се през Възраждането и фамилни имена, образувани от названия на занятия на бащите, например Абаджиев, Златаров, Попов, Даскалов и др.

В практиката на нашия народ не са се установили фамилни имена, получени от прякори. Случаи като Захарий Круша или Петър Черновежд са редки. В такива случаи прякорът също не се членува. По-често са с наставка — Чолаков, Узунов (от прякора на бащата).

Някои фамилни имена показват географския произход на лицето, например Стамболлиев, Кипиловски, Раковски (с наставка -ски от името на географския обект — Кипилово, Раково, и с наставка -ов, -ев от географско прозвище на бащата — Стамболлията — Стамболлиев).

През Възраждането е имало и фамилни имена, образувани под влияние на чужди езици с небългарски наставки. Доста разпространена е била сръбската наставка -ович, например Павлович, Станкович, Теодорович, Христович и др. По- късно тези имена намаляват. Имало е и фамилни имена с турската наставка -оглу, която означава „син на”, например Денкоглу, Сахатчиоглу (и в опростена фонетична форма Сахатчиолу). Такива фамилни имена днес не са запазени. В редки случаи срещаме фамилни имена с гръцка наставка, като Берон, а навярно и Мудрон.

Отличителна черта на българските фамилни имена е, че те се образуват с помощта на притежателни наставки от името на бащата (в съвсем редки случаи от името на майката, например Марийкин, Петканчин — от Марийка, Петканица). Специална наставка за означаване на произход, като сръбската и руската -ович, в нашия език не се е запазила. Образуваните имена на -ски от имена на географски обекти имат случаен характер и не са свързани с родови имения на привилегировани класи, както в други славянски страни.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]