3. ОТДЕЛНИ ВЪПРОСИ И ОСОБЕНОСТИ

   Лексикални и словообразователни въпроси

Въпросът за чистотата на българския език
 

Един от основните въпроси в развитието на националния език е въпросът за правилното отношение към чуждите елементи в него. Употребата на думи от чужд произход е обикновено и естествено явление в живота на езиците, тъй като никой народ не живее изолирано от другите народи и не развива свое отделно стопанство и производство и своя култура сам за себе си, само върху основата на своите традиции, само със свои сили. Културното взаимодействие между народите намира израз и отражение и във взаимни те връзки между техните езици.

Проникването на чужди думи в един език може да става при различни условия. Главните случаи са два:

1. При културно и стопанско общуване между отделните народи, без да имаме териториално смесване на езиците. В такъв случай заемането на думи става главно по книжовен път и отчасти чрез лица, колто са усвоили чуждия език в съответната страна. Заемките проникват най-напред в говора на интелигенцията, а след това се разпространяват в по-широки среди. Под влияние на безкритично подражание и поради слабо познаване на родния език в този случай могат да се разпространяват и излишни чуждици.

2. При териториално смесване на население от две народности. В такъв случай се стига обикновено до двуезичие на населението от едната (подчинената) или от двете народности. Чуждият език се усвоява от по-широки среди и влиянието е по-голямо, особено в народната реч, а в книжовния език обикновено влизат или остават само част от чуждите думи. При условия на национален гнет влиянието е обукновено едностранно и може да доведе до изместване на домашни думи от чужди даже в областта на основния речников фолд.

Много думи, които означават културни понятия, се разпространяват в по-голям брой езици, като се предават от едни езици, които вече са ги усвоили, на други езици, които нямат преки връзки с източника. Така например повечето от гръцко-латинските и западноевропейските думи в нашия език са дошли чрез посредството на руския език, а арабските и персийските думи са дошли чрез посредството на турския език.

Всеки език при заемане на чужди думи приспособява техния звуков строеж и морфологичните им особености към своите звукови и морфологични закони. Така например гласната  в турски, френски и немски думи се предава на български чрез ю (у с мекост на предшествуващата съгласна), например тур. (dlger — бълг. дюлгерин; звучните съгласни в края на думите се изговарят беззвучно, например фр. bagage — бълг. багаж (изг. багаш), между шумова и сонорна съгласна в края на думата се вмъква гласна ъ, например рус. театр, фр. thetre — бълг. театър и т. н. Съществителните имена, които имат необичаен за българския език завършек, получават други окончания, например тур. kutu — бълг. кутия. Прилагателни и глаголи получават обикновено български наставки -ен, -ам (прибавени към чуждата прилагателна или глаголна основа), например фр. thetral — бълг. театрален, нем. organisieren — бълг. организирам, тур. boyadim (основана минало свършено време) — бълг. бояди-с-вам и т. н. Така приетите чужди думи се подчиняват на всички морфологични закони в езика, който ги приема, например съществителните получават граматически род, менят се по число, членуват се; прилагателните се менят по род и число, членуват се, степенуват се; глаголите получават видово значение, спрягат се във всички времена и наклонения и пр. В редки случаи отделни думи остават неасимилирани морфологично, например някои турски прилагателни остават неизменяеми в нашия език: серт, сербез и др.

В словообразувателно отношение чуждите заемки са често пъти неясни за широките среди и това дава възможнсст да се изопачава изговорът им под влияние на някои психофонетични причини: коридор — колидор, декларация — деклерация и пр., но има и много случаи, когато чужди наставки и представки са ясни в строежа на новите думи, например тур. -джия, -лик (-лък): чорбаджия, — чорбаджилък; лат. -ция, -тор: организация — организатор и др.

При заемки от сродни езици може да стане приспособяване на съставните им елементи към българската им форма, например рус. перелом — бълг. прелом.

По отношение на лексикалното значение на заетите думи трябва да се изтъкне, че поначало то съответствува на значението им в съответния език, сравни например бълг. кутия и тур. kutu, бълг. багаж и фр. bagage, бълг. мащаб и нем. Mabstab. При многозначните думи обаче често се случва заемката да премине само с едно значение (или с повече от едно, но не с всички): например съществителното тормоз в руски език означава спирачка на машина и пречка, спънка, притеснение, а в български се е приело само с второто значение; глаголът гулять на руски значи разхождам се, свободен съм от работа, не спя (за бебе), пирувам, а в български глаголът гуляя е минал само с последното си значение.

Разбира се, заетите думи могат да развиват своето значение и на българска почва.

Въпросът за чистотата на езика се свързва обикновено с положението в книжовния език. В по-широк смисъл на думата борбата за чистота на езика обхваща и борбата срещу употребата на жаргонни и паразитни думи, както и на груби диалектизми в книжовния език. Въпросът за правилността на езика не трябва да се смесва с въпроса за чистотата.

Обаче както е естествено да проникват чужда елементи в един език, така е естествено и да се води борба срещу чуждите елементи, когато те по своя характер са ненужни, когато с голямото си количество пречат на правилното развитие на езика, накърняват неговата самобитност и националното достойнство на народа. Покрай елементите, които са полезни, винаги могат да се разпространят в един език и ненужни чужди елементи. Затова въпросът за запазване на езика от задръстване с чужди елементи е важен обществен въпрос, който изисква съзнателни усилия от страна на всички среди. Под задръстване на езика в този случяй се разбира по-широко изместване на домашни думи от чужди (особено в областта на всекидневната лексика), занемаряване на собственото словотворчество, а когато чуждото влияние се разпространява по книжовен път, също и отдалечаване на книжовния език от масите, поради което той не може да изпълнява добре функцията си на общонародно средство за общуване.

От казаното се вижда, че можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно усвоями от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат  з а е м к и, а вторият —  ч у ж д и ц и. Така например думи от чужд произход, като физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език, срещу които би било безсмислено и неоправдано да се води борба. Като пример за непотребни чуждици може да се посочат думи като ниво или уровен (равнище), стриктно (точно), реставрирам (възстановявам), констатирам (установявам), осторожен (предпазлив), немедлено (незабавно), обязателство (задължение), успеваемост (успех в училище), начиная (започвайки, като се започне) и мн. др. Разбира се, точно разграничение между заемки и чужцици в много случаи е трудно да се направи. Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход. Когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича п у р и з ъ м.

В борбата за запазване чистотата на нашия език от Възраждането насам имат заслуги мнозина наши книжовници, учени и писатели. Като най-големи борци за чистотата на българския език от миналия век насам са изпъкнали Ив. Богоров, А. Т.-Балан и Ст. Младенов.

Макар и да е изпадал в много крайности, поради които името му е станало до известна степен пословично в отрицателен смисъл, д-р  И в а н  Б о г о р о в  има значителни заслуги за опазването на националния облик на нашия език преди Освобождението и в първите години след Освобождението. Той е допринесъл например да се запазят в нашия общонароден език народни думи като кът, верига, смет, печалба вм. турските кьоше, синджир, боклук, кяр. От друга страна обаче, той предлага да се заменят с несполучливи новоизковани от него думи такива международни думи като история — с биволица, поща — със сновалка и др. Богоров е въвел и някои сполучливо съставени нови думи, като вестник, часовник, чакалня и др., и е предпазил по този начин езика ни от загнездване на чужди думи за означаване на тези понятия. По-късно, и особено след Освобождението, Богоров насочва борбата си срещу прекомерната употреба на руски думи в нашия език, но тази негова дейност не довежда до конкретни резултати поради големите крайности в схващанията му за чистотата на българския език, както и поради много често несполучливо изковаваните заместници на русизмите.

Академик  А л е к с а н д ъ р  Т е о д о р о в-Б а л а н  е полагал усилия в течение на повече от седем десетилетия за запазване чистотата на родния език. В голям брой статии, пръснати из различни списания и вестници, той не само обръща внимание върху излишни чуждици в нашия книжовен език, но и със самия език на своите творби показва как може да се води на практика борба срещу чуждите езикови влияния. В тази борба, за да намери заместници на прогонваните чуждиш, той не само се обръща за готови думи към народната реч, но изпъква и като находчив и изкусен строител, чието словесно творчество се гради върху основно познаване на словообразователните закони и богатия материал на целокупния български език. Значителен е броят на неговите оригинални и хубави сами по себе си думи в различните му творби, като например азбучна нареда, книжевен производ, войскарство (военно дело), болничарство (болнично дело), въздухоплувба (въздухоплаване), благодейност (благотворителност), здравница (санаториум), нарицало (название) и много други. Ако такива думи не са били приети в книжовния ни език, това се дължи не на някаква чудатост, с каквато се отличават например голям брой от думите на Ив. Богоров, а поради това, че в много случаи те се противопоставят на широко възприети вече в практиката думи, които не могат само по силата на някои, макар и правилни, теоретически съображения да бъдат заменени с нови. В този смисъл А. Т.-Балан стигаше до известни крайности, които успя сам да осъзнае през последните си години. В словото си, произнесено на тържественото събрание по случай 95-годишнината му, той сам заяви: „През време от десетина години аз прозрях своите крайности и полека се отрекох от тях; ала не се отрекох от своето становище, изработих въз него свой лични език и слог.” [1] Трябва да се наблегне, че на неговото словотворно умение са плод и няколко десетки думи, възприети днес напълно в нашия книжовен език, като например верски, възглед, гледище, дейност, заплаха, излет, излетник, изтъкна, летовище, общувам, предимство, предходен, поява, становище, съответен, съвпадеж, творба, украса, усет, хижа и др. С тези думи са заместени напълно сполучливо редица чужди думи: религиозен, взгляд (рус.), гледна точка (рус. точка зрения), деятелност, екскурзия, екскурзиант, курорт, преимущество, предшествуващ, появление, съответствуващ и др. В някои случаи тук виждаме умело побългаряване на формата (възглед вместо рус. взгляд), опиране върху приемливи чешки и сърбохърватски образци (излет, творба; изтъкна), използуване на наши народни думи за израз на по-ново съдържание (усет, хижа) както и по-свободна и смела замяна на някои чужди думи и форми (гледище, излет, излетник) и др. Въведени са от А. Т.-Балан и някои построени от него словосъчетания, като въз основа на..., влияние върху..., съгласно с..., тъй че... . Трябва да се приеме също така, че немалко нови думи, въведени вместо едни или други чуждици в нашия език от други лица, са били създадени в духа на Балановото словотворно майсторство.

Започнал своята дейност за чистотата на нашия език още в края на Първата световна война, академик  С т. М л а д е н о в  по-късно й придава системен и последователен характер, уреждайки в течение на цели 17 години (1926—1943) заедно със Стефан Попвасилев списанието „Родна реч”. Като държи сметка за историческата обстановка на културното развитие на народите, от една страна, и за нуждата от разумно опазване на богатството и самобитността на нашия национален език, от друга страна, Ст. Младенов се бори против употребата на такива излишни думи, проникнали от западни езици, като шарм, енигматичен, трен, фрапирам, бариера, просперитет, анексия, циркуляр, генерация, ниво, за които могат да се намерят хубави български заместници, а също и против такива руски думи, като давление, осторожен, сторонник, прийом, уровен, които са неясни по вътрешния си смисъл за нас поради настъпили фонетични или семантични изменения в техните корени. Наистина в отделни случаи в списанието се дават и крайни препоръки (като например за избягване на думите нация, национален, еволюция), но тези случаи са по-редки. Може определено да се твърди, че именно сп. „Родна реч” благодарение на постоянството на своите уредници успя да възпита в течение на близо две десетилетия постепенно и системно у нашата интелигенция траен стремеж и навик към чиста и правилна родна реч. Количествено приносът на Ст. Младенов в борбата за честота на родния език се изразява в 280 статии и бележки, поместени главно в сп. „Родна реч, без да се броят изказванията му по такива въпроси и многобройни други трудове.

В последните години преди 9 септември българският пуризъм плати данък на шовинистическата идеология. Засвидетелствувани бяха ярки прояви на неоправдано антагонистическо противопоставяне на „чуждото” и „родното”. В популярните езикови публикации у нас по това време се предлагаше от надъхани с шовинизъм пуристи да бъдат отстранени и заменени с несръчно изковани заместници (най-често неуместни калки) такива установени думи, вкоренени в международната и нашата най-широка употреба, като астрономия — предлагаше се вместо нея звездознание; аудитория — слушалня, слушателство; афект — възбуденост; бас — мъжки нисък глас; библиотека — книговищница; биология — животознание; литература — писменост, книжовност; капитал — главница; каруца — конска кола; клиника — частна болница; критика — преценка; мускул — мишца; нация — народ; симфония — съзвучие; таблица — списък; шампион — борец; школа — училище; филология — езикознание, любословие; хигиена — здравословие и др.

В различните области на езиковата практика борбата срещу едни и същи чуждици не е еднакво лесна. Така например глаголът констатирам е доста затвърден в административния и публицистичния стил, но това не значи, че е оправдано той да се употребява и в другите стилове и че изобщо срещу неговата употреба вече не трябва да се води борба. Някои чуждици, въпреки че имат хубави български съответствия, се задържат в практиката поради това, че редом с тях се употребяват и техни сродни думи, които нямат у нас съответствия. Например поради това, че се употребяват у нас думи като констатация, инициативен, които трудно могат да се заменят с български, някои се увличат да си служат по-често и с констатирам вместо установявам, с инициатива вместо почин и др. Трябва да предпочитаме български думи винаги, когато те могат добре да заменят чуждите, а не да стигаме до разширяване на употребата на чуждите думи въз основа на техните словообразователни взаимни връзки. Процесът на замяна на една чуждица с българска дума може да продължи дълго време, тъй като прелдоляването на вече установени езикови навици е бавен процес. Затова грижите за чистотата на родния език трябва да бъдат постоянни и неуморни и към тях трябва да се приобщават все по-широки среди.

В някои специални области се употребяват по традиция много термини от чужд произход, въпреки че в нашия език има съответни български думи. Макар че специалната терминология има поначало повече международен характер, нужно е тук да се вземат разумни мерки за избягване на излишните чуждици.

Общо взето, за успеха на борбата срещу чуждиците има голямо значение състоянието на словообразователната система на езика. Колкото по-жива и по-разнообразна е тя, толкова по-лесно е да се намерят заместници на нежеланите чуждици.

В историческото си развитие българският език е преживял периоди на бляскав разцвет и на упадък, на застой и на подем. Той е играл голяма роля в културното развитие и обогатяване на други езици и сам е бил подложен неведнъж на силно чуждо влияние. Изобилно нахлулите при условията на робството турски думи днес са сведени в нашия книжовен и културен език до допустимия минимум. През време на Възраждането българският народен език превъзмогна черковнославянската езикова традиция и излъчи из своите живи недра съвременния български книжовен език, който обаче запази значително количество ценни елементи от стария, богатия черковнославянски език (произлязъл впрочем от старобългарския) и от руски език.

Подхваната от труженици възрожденци без специална подготовка, но с верен усет за нуждите на живота и за характерностите на родния език, борбата за запазване на неговата чистота се разраства постепенно в истинско движение, поставено на научни основи. Като обществена проява борбата за чистотата на българския език се е отличавала винаги с трезва умереност.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Вж. Б ъ л г а р с к и  е з и к, IV. 1954, кн. 4, с. 308.