ГРАМАТИКА на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИКЪ отъ Д-РЪ СТЕФАНЪ МЛАДЕНОВЪ, редовенъ професоръ по сравнително езикознание въ софийския университетъ, и СТЕФАНЪ П. ВАСИЛЕВЪ СОФИЯ КНИГОИЗДАТЕЛСТВО "КАЗАНЛЪШКА ДОЛИНА" 1939 -------нова стр. -------нова стр. На незамѣнимия учителъ ПРОФ. Б. ЦОНЕВЪ, най-добрия познавачъ на българский езикъ, благоговѣйно посвещаватъ признателнитѣ ученици. -------нова стр. -------нова стр. ПРЕДГОВОРЪ Изречението: „Иматъ си книжицитѣ свои сѫдбини“ може да се приложи и къмъ тая „Граматика на българ- ския езикъ“. Преди всичко тя не излиза на бѣлъ свѣтъ въ тоя видъ, въ какъвто бѣ замислена и както би искалъ да я види, ако бѣ останалъ живъ, и онзи, комуто тя е по- светена: написана е на днешния официаленъ правописъ, пъленъ съ непоследователности и противоречия, съ без- смислености и несъобразности, които проф. Б. Цоневъ не- уморно сочеше и осѫждаше. Тоя „правописъ“ се наложи отъ издателеви съображения. И тъй тука се спазва току- речи винаги произволното правило за пъленъ и непъленъ членъ у имената отъ м. р. ед. ч., неоправдания пра- вописъ на редица думи, като напр. п р а з д н о, п р а з д- н и к ъ и други подобни. Така се видѣ още веднажъ – и дано за последенъ пѫтъ! – колко несъстоятеленъ е сегаш- ниятъ правописъ на българския книжовенъ езикъ и колко много е назрѣла нуждата той да бѫде оправенъ и устроенъ въ съгласие съ историята на езика ни и съ жи- вата народна речъ. Въ сегашната ни граматична терминология има не малко несполучливи и неподходни названия. Нѣкои отъ тѣхъ тукъ сѫ изоставени и замѣстени съ по-свойствени на езика ни. Изоставени сѫ напр. „подлогъ" – замѣнено съ подметъ (срав. предметъ), „изречение“ – замѣнено съ изказъ, „мѣстоимение“ – мѣстоиме. Съ това косвено се подига и въпросътъ за нашата граматична терминология. Поради ограничения размѣръ на книгата, граматич- ното вещество („материалътъ“) не е дадено въ всички дѣ- лове съ еднаква подробностъ. Обърнато е повечко внимание главно върху нѣща, за които въ досегашнитѣ български граматики е казано твърде малко или съвсемъ нищо (на- ставки, словно богатство, говорни различия съ огледъ на книжовния езикъ...). Казаното обикновено се подкрепя съ подробни примѣри (отдѣлни изкази и цѣли текстове) изъ добритѣ български писатели и народната словестностъ. По тоя начинъ чрезъ граматичнитѣ категории се изтъква българското: природа, отечество, минало, битъ. Тази книга е повече дѣло на Ст. Младеновъ. Отъ Ст. П. Василевъ е в нея само четвъртият дѣлъ („Видо- словие“ – съ малки допълнения отъ Ст. Младеновъ, неозна- чени на съответнитѣ мѣста), както и бележкитѣ за препинателнитѣ знаци и показалецътъ. -------нова стр. VI * * * Нашата „Граматика на Българския Езикъ“ излиза на свѣтъ сто и четири години следъ първитѣ две български граматики отъ двамата Неофитовци: Неофитъ Рилски – „Болгарска грамматіка“, съ известното „філологіческо предуведомленіе“ (Крагуевацъ 1835.),и Неофитъ Боз- вели – „Грамматіка“, частъ III. отъ „Славеноболгарское дѣтоводство“ (Крагуеващъ 1835. год.). Отъ тогава до сега сѫ излѣзли доста български граматики, току-речи все учи- лищни. Така: Христаки Павловичъ Дупничанинъ – „Грамматика словено-болгарска“ (въ Будинѣ-градѣ, 1836.). Иванчо Андреовъ [Богоровъ] – „Пѫрвичка бѫлгарска грамматика“ (Букурещъ, 1844.). Хр. К. Сичанъ Николовъ – „Грамматика или букве- ница славенска“ (Цариградъ, 1858.). Иоакимъ Груевъ – „Основа за българскѫ грамматикѫ“ (Бѣлградъ, 1858.). Сава И. Радуловъ – „Учебникъ за българский языкъ“. (Болградъ, 1863.). Учебникътъ е преведенъ и преработенъ отъ подобенъ руски учебникь. Добре Поповъ Войниковъ – „Кратка българска грам- матика“ (Виена, 1864.). Иванъ Н. Момчиловъ – „Грамматика за новобългар- скыя езыкъ“ 1-о изд. (Русчукъ, 1868.) и др. Следъ освобождението броятъ на българскитѣ гра- матики все повече расте. Измежду излѣзлитѣ презъ това време по-добри граматики сѫ: Атанасъ Т. Илиевъ – „Начална практическа грамма- тика“ (Пловдивъ, 1887.) и особито: „Синтаксис на бъл- гарския езикъ“ (Пловдивъ, 1888.). Александъръ Теодоровъ [Баланъ] – „Българска гра- матика за долнитѣ класове на срѣдни училища“. Книга I, за I и II класъ. (Пловдивъ, 1899.). Манолъ Ивановъ – „Българска граматика за 1 класъ“ (София, 1902.); „Българска граматика“ (звукословие, видо- словие и правописание). За II класъ (Пловдивъ, 1902.);„Син- таксисъ на българския езикъ за III класъ“ (Пловдивъ, 1905.). Д. Цвѣтковъ – „Синтаксисъ на глаголни(тѣ) вре- мена, предлози(тѣ), съюзи(тѣ) и препинателни(тѣ) знаци въ новобългарския езикъ“ (Т.-Пазарджикъ, 1911.), само су- рово вещество. Отъ Ал. Теодоровъ – Баланъ излѣзе и друга–голѣма „Българска граматика. Дял I. За думите. Частъ I. Зву- кословие" (София, 1930.), а презъ 1936 год. излѣзе въ Плов- -------нова стр. VII дивъ „Кратка българска граматика“ отъ П. С. Калкан- джиевъ (II допълнено издание – 1938. г.). Излѣзли сѫ – следъ кратката българска граматика отъ Вука Стеф. Караджичъ въ „Додатак“ къмъ Санкпе- тербургскитѣ сравнителни речници на всички езици и на- речия (Виена, 1822.) – и нѣколко български граматики за чужденци: A. u. D. Kyriak Cankov – „Grammatik der bulgarischen Sprache (Wien, 1852.). Gustav Weigand „Bulgarische Grammatik“ (Leipzig, 1907.). Проф. Вячеславъ Н. Щепкинъ – „Учебникъ болгар- ского языка“ (Москва, 1909.). В. Симеоновъ – „Самоучителъ болгарскаго языка“ (С.Петербург 1910.). Giorgio Nurigian – „Grammatica bulgara“ (Sofia, 1929.). Léon Beaulieux (avec le concouzs de Stefan Mladenov) „Grammaire de la langue bulgare“ (Paris, 1933.). Д-ръ Никола Мирковиh – „Бугарска граматика“ (Београд, 1937.), и др. Римъ, по Великденъ, 1939.